Chapter 2

Chapter 2.

Събудих се внезапно.В стаята беше тъмно и тихо, долавяше се само ромоленето на дъжда навън. Посегнах да светна лампата над леглото ми, направих го бавно като постепенно увеличавах светлината. Погледнах часовника- показваше пет часа и десет минути. Въздъхнах тежко, никога не можех да заспя отново, а и не ми се ставаше- за Бога , беше 5 часа сутринта! Загасих лампата, сгуших се под топлата завивка и направих опит да заспя отново- когато съм недоспала ставам зла и много раздразнителна, а утре ме чакаше тежък ден. Навън денят постепенно се пробуждаше- от време на време се чуваха стъпките на някой забързан минувач, а от далечината се носеше сподавен кучешки лай. Дори за кучетата пет часа е твърде рано, за да изразяват чувствата си гласно.
Организмът ми още спеше, но съзнанието ми беше някак странно възбудено. Тогава бавно изплува сънят, който беше причината да се събудя толкова рано. Картините започнаха да се сменят една след друга – като на филм, който пускаш да се превърта докато лентата върви. Сърцето ми ускори хода си, усещах подсъзнателно, че това беше един от онези сънища, които не бяха плод на объркания ми или впечатлен мозък. Сънища , в които живееш, в които буквално съществуваш и които те объркват кой свят е действителният. Наложих си да се успокоя, да разсъждавам и да сглобя “филма“ кадър по кадър.
Намирах се на някакъв площад, чиято структура създаваше усещането, че съм в Рим. Беше кръгъл,голям,изграден от масивен бял камък.Огромни бели колони ограждаха окръжността . Аз стоях облегната на една от тях и гледах хората, които пресичаха площада. Тогава във фокуса ми попадна една млада циганка облечена в дълга, надиплена пола до земята. Носеше някаква чанта, която държеше преметната на едната си ръка. Срещу нея идваше една възрастна жена, около 70 годишна, пълничка, с добродушно, лъчезарно лице. Циганката я спря, хвана ръката й с двете си ръце и започна да й говори нещо като я гледаше право в очите, през цялото време. Жената се опита да се отскубне, но циганката я държеше здраво и продължаваше тихо да й говори. Изведнъж настъпи промяна в изражението на жената - тя отпусна сетивата си, напрежението в раменете изчезна, на лицето й се появи усмивка, явно доволна от това, което циганката й казваше. Забелязах и особено пламъче в очите й,явно циганката й обещаваше слава и богаство или нещо такова. Тя вече приемаше всяка дума на тази измамница за чиста монета, която пък беше успяла без проблем да , какво би съблазнило старата дама. Накрая гадателката си прибра парите като ги мушна ловко някъде под полата. Доколкото видях старицата се отблагодари щедро.
Аз неволно се засмях , замислих се колко наивни и лесни са хората, когато им предлагаш бляскаво бъдеще. Нищо не се получава даром , освен ако не си Парис Хилтън. Но повечето хора избират лесния път дори и да се наложи да платят нещо за това , но без да съзнават , че това е само първата вноска на един непосилен за мнозина кредит.
Тогава се случи нещо странно. Циганката се спря на място, бавно се обърна право към мен и ме фиксира с убииствен, приковаващ и спиращ дъха поглед. Две огромни, зелени , искрящи очи ме гледаха,тялото като че ли се беше изпарило във въздуха- не виждах нищо друго, само тези две бадемови, изумрудено - зелени , горящи очи , които сякаш се бяха приближили на сантиметри до лицето ми.
“ Ти ме виждаш! Впечатлен съм” – чух тези думи в съзнанието си.
Очите не ме изпускаха, бяха се приковали в мен и ме изследваха. Аз не бях способна да продумам и дума ,дори даже и някакъв звук. Всичко това беше изумително, но и някак плашещо.
“ Ти вече знаеш за съществуването ми " ,усмихна се циганката лукаво ," Всеки твой погрешен избор ще бъде наказван, дано осъзнаваш какво означава това? Аз ти предлагам всичко, всичко това, което вас хората толкова много ви впечатлява , но ти трябва да ми се отдадеш, да ми се усмихнеш. Но помни , каквото й да избереш, аз ще бъда винаги около теб.”
И това беше краят или поне спомените ми се разпростират дотук. Пет часа и десет минути.
Студени тръпки ме полазиха по гърба. Усетих някаква несигурност, заплаха.Замислих се циганката мъж ли беше, каза " впечатлеН или жена? Изведнъж алармата на будилника ми зазвъня. Това ме стресна, но същевременно прекъсна и мислите ми. Разсъних се съвсем. Разтресох глава наляво и надясно , като с това исках да разсея остатъците от този злокобен сън, протегнах се бавно и продължително, станах и си наложих да забравя за тези откачени фантасмагории, явно прекалявам с киното. Както казах, чакаше ме тежък и дълъг работен ден.
И така започна всичко...

Fragments of life.25

- Кое е най-лудото нещо, което си правила?
- Не знам, много са.
- Кажи ми едно от тях, най-откаченото.
- Чакай да помисля, нещо, което да е много откачено...( усмихва се ). Веднъж, връщайки се от Венеция, получих sms в самолета, точно закопчавах колана. Беше от един италианец, с когото се запознах на карнавала малко преди това. Изиграх нервен припадък и ме свалиха набързо от самолета..
- Стига бе! Италианците са подли женкари.
- О, моля те! Че кои мъже не са? Просто италианците знаят как да го прават и повярвай ми - за мен беше такова удоволствие...
- Дааа - и друг път съм чувал, че италианците са майстори.
- А,ти?
- Какво аз?
- Кое е най - лудото нещо, което си правил?
- Аз съм дивак по природа, но никога не съм правил нищо откачено от любов.
- Никога не е късно, има време и за това.
- ( усмихва се) Да, никога не е късно за това..

Fragments of life.24

H. И какво, преспа ли все пак с него?
S. Не.
H. Защо? Изглеждаш ми, как да кажа, заинтригувана?
S. Да, така е. Той е някак...по - различен.
H. Ох , как обичам, когато някоя жена каже, че някой си бил по - различен! Като е толкова различен и специален какво стана? Такива екземпляри нали са голяма рядкост, защо го остави да спи сам?
S. Той изпусна момента, така както сърфистът може да изпусне вълната. Има мъже , които никога не я изпускат, има и такива, макар и специални, които просто я оставят да се разлее.
H. О, Боже! Нали сега сме във века на еманципацията, да беше яхнала вълната ти!
S. Уморих се вече от това, станах по - емоционална, пък и време е за нещо различно..

Fragments of life.23

- Едно от нещата, които ми направи много силно впечатление бяха плодовете на Индонезия. Повечето от тях нито ги бях виждала, нито ги бях чувала. Всевъзможни форми и цветове - от ярко зелено до наситено виолетово. Розови, жълти, оранжеви, космати, бодливи, с огромни костилки или пък с хиляди малки семки вътре - какви ли не! Направила съм много снимки. Любим ми беше Звездният плод - виждала съм да го продават и тук! Той е много воден, изключително свеж, леко кисел - представи си вкуса на джанката, но не е толкова стипчив и кисел. За топлото и задушно време беше просто идеален.
- Знаеш ли,че като ядеш някакъв плод за първи път, трябва да си пожелаеш нещо?
- Не! Не знаех! Чела съм, че всеки нов вкус удължава живота ти с 75 дни, но за желание не знаех. Може ли да си пожелая нещо сега, вкусът на плодовете и без това е още в устата ми!
- Защо не! Човек може да мечтае винаги.

Fragments of life.22

- Но скъпи, нима искаш да кажеш, че изпитваш съмнения относно истинността на думите ми?
...
- Та това е като да кажеш мерси и благодаря - и двете имат еднакво значение, но казано по различен начин!
....
-Разбира се, че съм разстроена, та ти току - що ме нарече лъжкиня!
....
-Да, но го направи! Засегна ме дълбоко и си мисля, че само едно голямо извинение би могло да компенсира нещата!
.....
- Да, утре вечер би било чудесно!
.....
-Лека нощ, скъпи , до утре!

Fragments of life.21

-Значи това е краят , така ли?
- Да, така мисля.
-Изчерпани докрай?
- Страхувам се, че да.
-Ти дори не се опита да промениш нещо или поне да ми покажеш по някакъв начин, че нещата не вървят.
- Не мисля, че съм искал нещата да се променят.
-Какво искаш да кажеш с това?
- Ти сама го каза - изчерпани докрай. Нещата не могат да се променят. Искам нов живот и ти няма да бъдеш част от него.Това е.