Fragments of life.17

A.Мога ли да те запитам защо отново се прибираш по никое време?
В.Играхме бридж с момчетата.
А.Виктор също ли беше там?
В.Какво си ме заразпитвала като малко момче. Да, разбира се че беше с нас.
А.Странно, преди няколко часа те потърси по телефона.
В.Нямаш право да ми търсиш сметка къде ходя и какво правя, разбра ли?
А. Аз съм твоя съпруга, за Бога! Разбира се , че имам право да ти търся сметка.Гледаш ме в очите и ме лъжеш най-безобразно, дори нямяш смелостта да си признаеш..
В. Да си призная какво?
А. Къде и с кого, най - вече , си бил.
В. Знаеш ли , до гуша ми дойде от твоите въпроси и скандали.
А. Зададох ти прост въпрос - ти си този, който повиши тон в този разговор. На мен също ми дойде до гуша от теб и твоите вечни закъснения.
В. Така ли?
А. Да, точно така!
В. Тогава няма какво да говорим повече- искам развод!
А. Изобщо не си го й помисляй! Не и в моето семейство!Не и докато съм жива!!